Приказки на източните народи (Приказки на източните народи)

Щом разтворят този сборник, читателите ще забележат на една от първите му страници няколко реда, изпъстрени със странни знаци — това са заглавията на книгите, от които са преведени приказките в сборника. Вече имаме възможност да посочваме точно от какъв език, от коя книга на този език са подбирани източните приказки, тъй като трудните и интересни езици на източните народи стават известни и в България.
Източните приказки винаги са били много увлекателно четиво и за децата, и за възрастните. Често пъти в тях се разказва за съвсем непознати, чудновати неща, за невероятни събития и същества. Хиляди години тези приказки са се предавали от уста на уста по земите на далечните източни страни. А когато са тръгвали на далечен път, търговци и пътешественици, воини и монаси са ги разнасяли по света. Но дори и в най-отдалечени места слушателите са откривали и по нещо познато, нещо свое. Същото могат да направят днес и нашите читатели — защото приказката разказва за хората, където и да живеят те. Веселият индонезийски хитрец Си Кабаян прилича много на своя български побратим Хитър Петър, еднаква съдба имат лакомият чакал от персийската приказка за бабичката и чакалът и глупавият вълк от българските приказки — и двамата остават без опашка.